Самоувереността и арогантността може би имат общи корени, но в контекста на лидерството те са пълни противоположности. Увереността привлича, докато арогантността отблъсква. За да е сигурен, че убедеността в собствените му способности и качества не се изражда в самонадеяност и надменност, един ръководител трябва да се може да се погледне отстрани. Защото
разликата между арогантността и увереността е в представянето.
Увереният лидер
Увереността произтича от осъзнаването на собствените ни способности. Арогантността, от друга страна, е резултат от усещане за самодостатъчност и превъзходство и преувеличена престава за нашите реални умения.
Увереният лидер осъзнава силата си, но познава и слабите си страни. Той съумява да извлече максимума от своите професионални и личностни качества и умения, като същевременно насърчава и овластява хората в екипа си, които го допълват в слабостите му с умения, в които те са силни. Доверието привлича последователи, като така засилва уменията на лидера.
Самоувереността е чертата, която най-често се свързва с лидерството. Но демонстрирането на увереност е и едно от най-предизвикателните умения за овладяване. Тя не е нещо, което можете да имитирате!
Арогантният лидер
Арогантността отблъсква, защото обикновено се основава на омаловажаването на другите и техните постижения. Увереност не е да демонстрираш, че си нещо повече от останалите, а да знаеш знаеш, че си добър в това, което правиш.
Двата пътя
В контекста на лидерството има тънка разлика между арогантността и увереността. Като второто може лесно да се изроди в първото, ако не се контролира.
Както стотици пъти сме чували (а за съжаление и лично се убеждаваме ден след ден), властта корумпира. А властта обикновено върви ръка за ръка с лидерството. И са необходими осъзнати усилия, за да се попречи на самоувереността да се превърне в самодостатъчност. И тук стигаме до 3 ключови умения:
Самооценката. Вие се познавате най-добре. И кой по-ясно от вас ще забележи ако, казано на жаргон, "отлепите", т.е. ако поведението ви пробива границата на допустимата увереност.
Емпатията. Елементарната съпричастност е невероятно мощно комуникационно оръжие. Тя не просто ще ви позволи да владеете другите на подсъзнателно ниво, а ще ви даде средство да владеете себе си. Емпатията позволява на лидерите да преценят точно емоционалните ефекти от техните думи и действия върху другите.
Смирението. Може би най-важната съставка. То позволява на лидерите едновременно да водят с личен пример и да показват уязвимост, която ги прави хора, с които другите могат да се отъждествят и от които да се вдъхновят.
Заблудата, че арогантността е сила
Когато мислим за ефективен, силен водач, ние си представяме един изключително уверен човек, с непоклатима харизма и смелост, граничеща с арогантност. На подсъзнателно ниво сме склонни да възприемаме арогантността като знак за сила. В този случай обаче нашите инстинкти ни мамят.
Лидерът от 21 век не може да си позволи да бъде арогантен... освен ако не иска да се самосаботира. Арогантността поражда враждебност, дисфункция и токсичност. И в крайна сметка ви праща в задънена улица. Вижте какво стана с Тръмп - от комуникационен феномен до комуникационно табу. За примери от нашата действителност сами ще се сетите.
Смирението, от друга страна, ще ви донесе толерантност, уважение и готовност за споделяне на вашата кауза.
Арогантността - задънената улица за вашето лидерство
Може да се учудите, но със смирение и показване на уязвимост ще генерирате повече сила.
В историята са времената, когато се е налагало Франклин Делано Рузвелт да крие от американските граждани, че използва инвалидна количка, защото е болен от детски паралич.
Представете си (съвсем хипотетично), че някой съвременен лидер застане пред обществото и сподели, че от години бавно губи двигателните си способности. Представете си, че показвайки тази уязвимост, той или тя заяви, че ще мобилизира намаляващите си сили и ще отдаде дните си за определена кауза. Няма ли всички да го последваме?
Уязвимостта на лидера не е слабост и липса на мъжество. Напротив, разкриването й е проява на прозрачност и откритост.
Силният водач не е този, който не се отчита пред никого и винаги е прав. Интелигентните лидери си дават сметка, че хората следват хора, а не самообявили се свръхчовеци. Освен да определя посоката и да дава визия, водачът трябва да дава и пример, действайки като модел за подражание за своите подчинени или последаватели.
Добрата новина е, че въпреки че е токсична и на пръв поглед вкоренена в поведението на някои лидери, арогантността се поддава на моделиране чрез целенасочени и съзнателни усилия за развитие на лидерството.
На всички лидери, които искат да работят върху своите умения, мога да помогна да приложат визията си, да променят посланията си, да подобрят общуването си.
Самосъзнанието и емоционалната интелигентност са ключови
Като професионалист, който от години анализира лидерите, смятам, че самосъзнанието и емоционалната интелигентност са лостовете за справяне с арогантността. Ръководителят, който осъзнава кой е, какъв иска да бъде и как действията му влияят на другите, ще види безсмислието на арогантността и ще приеме, че тя няма място в уравнението на интелигентното лидерство.
За да научите повече за развитието на интелигентното лидерство, разгледайте моите коучинг услуги.
Comments