Публичното говорене е най-бързият начин да разбереш какво наистина мислят хората за теб. Когато застанеш пред тях, критиката не е абстрактно понятие – тя има лица, изражения, реакции. И точно това плаши повечето хора. Но ето къде грешат: критиката не е проблем. Проблемът е страхът от нея. Ще ти кажа нещо, което никой не обича да чува: страхът няма да изчезне. Няма магическа формула, няма таен трик. Ще застанеш пред хората, ще чуеш собствения си глас в микрофона и сърцето ти ще прескочи един удар. И после още един. Но това не е знак да спреш. Това е знак, че си на точното място.
Критиката? Ще дойде. Ще те анализират, ще коментират всяка дума, ще има хора, които просто не те харесват. И какво от това?
Твоята работа не е да бъдеш харесван. Твоята работа е да бъдеш чут.
1. Направи критиката към твоето публично говорене безсилна
Никой не може да използва срещу теб нещо, което вече си приел.
Ако се страхуваш, че ще ти кажат, че нямаш достатъчно опит – признай го първи. „Може би не съм най-опитният в тази зала. Но знам това…“ и продължаваш със знанието си, с аргументите си.
Ако се притесняваш, че ще ти се подиграят – изпревари ги. „Знам, че някои от вас ще си помислят, че това е глупаво. Но нека ви разкажа една история…“
Когато сам свалиш оръжията на критиците, те остават с празни ръце.
2. Публиката не е съдия – тя е публика
Не си на разпит. Не си обвиняем. Никой не държи чукче, което ще удари и ще отсъди „Грешиш!“.
Хората не са дошли да те гледат как се проваляш – те са тук да чуят какво имаш да кажеш. Дай им го.
3. Не се извинявай за присъствието си
Не започвай с „Извинете, че ще ви отнема няколко минути…“. Не казвай „Може би греша, но…“. Не омаловажавай собствените си думи, преди още да си ги казал.
Започни така, че да няма съмнение кой държи контрола:
„Ще ви кажа нещо, което със сигурност няма да се хареса на всички.“
„Някои хора ще спорят с мен по този въпрос. И може би имат аргументи. Но чуйте това…“
Когато сам предизвикаш критиката, тя вече не е заплаха. Тя е инструмент, който използваш.
4. Ако направиш грешка, продължавай
Ще направиш лапсус. Ще забравиш дума. Ще объркаш изречение. Знаеш ли кой ще го забележи? Само ти.
Всички останали ще забележат единствено реакцията ти. Паникьосаш ли се, започнеш ли да се извиняваш – това ще запомнят. Но ако просто продължиш, никой няма да обърне внимание.
5. Последните думи са най-важни
Хората не помнят всяка дума. Те помнят усещането, което си им оставил.
Не завършвай с „Ами… това беше от мен, благодаря.“ „Благодаря ви за вниманието“ - това не е финал, това е административна бележка..
Завърши с нещо, което ще отеква в главите им дълго след като са си тръгнали.
Как да владееш критиката и да доминираш в публичното говорене
Хората, които критикуват, винаги ще са там. Винаги ще има някой, който ще се съмнява в думите ти, в правото ти да застанеш отпред, в способността ти да убедиш. Критиката към публичното ти говорене ще остане непреодолим риск.
Въпросът е: ще стоиш ли в тълпата с критиците, или ще застанеш отпред и ще говориш?
А ако искаш да си сигурен, че когато говориш, те ще слушат – знаеш къде да ме намериш.