Комуникационни техники за лидери
Публичната комуникация не е аксесоар, който поставяш, когато ти е удобно. Не е украса. Не е нещо „хубаво да имаш“. Публичната комуникация е капитал – инвестираш в нея, трупаш влияние, превръщаш я в сила. Ако не я управляваш, ако я подцениш, тя няма просто да изчезне. Ще работи срещу теб.
Грешката, която мнозина правят, е да мислят, че публичната комуникация е просто “да те дават по телевизора”.
“Работила си в Нова, ще ми уредиш ли участие в сутрешния блок?” - получавам и такива запитвания на сайта ми.
Нека си го кажем в прав текст: Публичната комуникация не е шоу. Това са игрички на дребно. Веднъж някой ще те покани с връзки. Втори път може би пиарите ти ще платят за участие. И после - адио!
Дългата игра е друга. Истинската публичност не е покана. Тя е позиция. Ако разчиташ на случайни участия и връзки, значи вече си в ръцете на друг. А когато не задаваш дневния ред, когато не изграждаш присъствието си стратегически, се превръщаш в онзи гост, който идва и си отива, без да остави следа. А ако не оставяш следа, не съществуваш.
Публична комуникация е стратегически капитал, не разплащателна сметка за самореклама
Като казвам, че трябва да гледаш на публичната комуникация като на капитал, нямам предвид да се "набълбукаш" с банални съвети от типа „бъди автентичен“ или „говори с увереност“. Това е база, не стратегия.
Истинската сила е в разбирането, че думите не са просто думи. Те са инструмент. Те могат да създават кризи или да ги потушават, да издигат кариери или да ги унищожават, да предизвикват революции или да ги задушават в зародиш.
Ето защо най-големите лидери – политически, бизнес или културни – не просто говорят добре. Те изчисляват, прогнозират и поставят рамка на разговора, така че дори когато мълчат, думите им работят за тях.
Помниш ли как Арнолд Шварценегер говори на руския народ след началото на войната в Украйна? Не беше просто „обръщение“. Беше шахматен ход. Той не атакува директно. Той използва разказ, който разклаща отвътре. Това е стратегическа комуникация.
Сега се запитай – когато говориш, играеш ли шах? Или просто местиш фигури без план?
Повечето хора говорят, за да бъдат чути. Големите комуникатори говорят, за да бъдат разбрани. Запомнени. Последвани. Разликата? Първите просто пълнят публичното пространство с шум. Вторите определят дневния ред на цели общности.
Ако не си от вторите, значи си фон.
4 тактики за тези, които искат да превърнат публичната си комуникация в капитал
Правилото 3Х3: Доминация в три хода
Говориш. Хората слушат. Но помнят ли? Ако не, проблемът не е в тях.
Принципът е прост: една силна мисъл, разгърната в три слоя, представена по три различни начина.
Как точно работи това показвам на индивидуалните и груповите обучения по публична комуникация.
Който владее тишината, владее разговора
Най-голямата грешка на повечето публични личности не е, че не знаят как да говорят, а че не знаят как да мълчат.
Хората бързат да говорят. Да запълнят всяка празнина. Да продължат, за да не изглеждат несигурни.
Слаби ходове.
Истинската власт е в контролираната тишина.
Направи пауза след ключово изречение. Остави публиката да го почувства. Нека думате ти натежат. Нека се задържат във въздуха.
Когато отговаряш на труден въпрос – изчакай. Тишината кара другия да се напрегне. Да загуби увереност.
И когато проговориш – всеки ще слуша.
Или управляваш разказа, или си нечий друг разказ
Всички помнят истории. Никой не помни обяснения. Това не е клише. Това е биология. Мозъкът ни обработва информацията чрез разкази.
Ако не изградиш собствения си разказ, някой друг ще го направи вместо теб. И няма да ти хареса как изглеждаш в него.
Как да контролираш историята?
Не се шокирай, но това... е математика!
Ето формулата: (3+1) x 3
Последната дума е твоя. Винаги.
Най-силните комуникатори знаят, че разговорът не свършва, когато приключи изказването. Разговорът продължава в умовете на хората.
Как да се увериш, че последната дума е твоя?
Финал с тежест. Не с „Ами, това беше всичко.“ Не с „Надявам се, че беше полезно.“ А с нещо, което остава.
Създай ехо-ефект.
Контролирай изхода.
Говоренето е лесно. Въздействието е трудно. Избери второто.
Проблемът на повечето хора, които се провалят в публичната комуникация, е прост – те реагират.
Някой казва нещо за тях, те се обясняват.
Появява се критика, те се защитават. Някой поставя рамка на разговора, те играят по неговите правила.
Така не се печели.
Публичната комуникация не е просто думи. Тя е действие. Тя е стратегия. Тя е твоят капитал.
Ако не я използваш, ще останеш в сянка. А в сянката не се прави история. Знаеш къде да ме намериш!