Свободата не идва със съгласието на другите.
Тя започва в момента, в който спреш да чакаш позволение. Никой няма да ти даде зелена светлина, няма да те покани, няма да ти осигури свобода. Камо ли да ти я гарантира! Ако чакаш свободата да се случи, значи вече си избрал да не бъдеш свободен.
Свободата е договор с дребен шрифт.
Тя идва с рискове и отговорности. Избираш сам посоката си, но и последствията. Ако не си готов да носиш тежестта на решенията си, свободата ще те смаже. Това кара мнозина да се чувстват удобно в несвободата и да я оправдават с всички сили и средства.
Свободата има срок на годност.
Можеш да бъдеш свободен за миг или за цял живот – зависи кое ти е достатъчно. Но ако не си подготвен, някой друг ще използва твоята свобода в своя полза. Не е като да липсват хора, които знаят как да печелят от чуждата несигурност.
Какво правя аз?
Давам на свободата форма. Всеки ден. По-голяма или по-малка. Но всеки ден. За да съм сигурна, че няма да ми се изплъзне. Или, че няма да я предам доброволно… често с най-добри намерения.